Въпроси и отговори

Инструкция за разрешаване на проблеми при тестово подписване в страницата на Търговския регистър

1. Проверете в control panel в add or remove programs или programs and features, в зависимост от версията на Windows, за инсталация на java. В случай че няма инсталирана java е необходимо е я инсталирате от официалния сайт www.java.com, след което да рестартирате работната станция.

2. Проверете в control panel в add or remove programs или programs and features, в зависимост от версията на Windows, за инсталация на java повече от веднъж. В случай, че java е инсталирана повече от веднъж е необходимо е да деинсталирате всички версии на java, след което отново да инсталирате последната версия от официалния сайт www.java.com, и да рестартирате работната станция.

При наличие на проблем при Тестово подписване на страницата на Търговски регистър или при преглед на документи – аплета не приема избора на бутона „Сертификат“, моля да се извършат следните стъпки:

Проверка каква версия на Java е инсталирана на компютъра – Control Panel –> Add Remove Programs (Programs and Features) - > Java

Ако имате 64 битова версия, тя трябва да се премахне .

На компютъра трябва да има инсталирана само 32 битова версия на Java.

2. Настройки на Java

Настройките на Java се извършват от Control Panel –> Java.

Настройките на сигурността на Java трябва да са по показания на картинката вид:

Ако и след тези настройки, продължавате да имате проблем с подписването, трябва да извършите настройки и в Internet Explorer – точка 3.

Записи в листа с изключенията (Exception Site List) могат да се добавят от бутона Edit Site List.

3. Настройки на Internet Explorer.

Tools -> Compatibility View Settings.

Трябва да добавите сайта на Търговски регистър – brra.bg в списъка.

Как да получа удостоверение по електронен път от търговския регистър?

Необходимо е да сте регистриран потребител на портала на търговския регистър (да сте се влезли с потребителско име и парола на www.brra.bg). След като сте влезли с потребителско име и парола е необходимо да изберете от менюто вида удостоверение, което желаете и да посочите ел. поща, след което чрез бутона „Плати по електронен път” се извършва плащане за документа чрез системата за разплащания на Epay.bg.

Важно: Тъй като услугата е автоматизиране е възможно плащане за документът само по гореописания начин.

Платих за удостоверение от търговския регистър по електронен път, но все още не разполагам с документ. В какъв срок ще го получа?

Удостоверението се изпраща на посочената от Вас електронна поща, в рамките на деня. С цел гарантирано получаване на документа (дори при сгрешен е-мейл), същият се съхранява и в „Моите плащания” на портала на търговския регистър (за да се визуализира линкът е необходимо да сте влезли като потребител на портала).

При подаване на заявление по електронен път се изписва съобщение „В подаденото заявление има непопълнена или невалидна информация отбелязана в червено”.

Необходимо е да кликнете върху заявлението, което попълвате (то е в червено). След като отново сте в заявлението проверете кой от табовете („данни за заявител”, „основни обстоятелства”, „приложения „ и т.н) е в червено. След кликване върху оцветения в червено таб трябва да проверите данните, които сте попълнили за неточности или непопълнени полета.

Забележка: Най-често заявителите пропускат да попълнят всички задължителни полета в „Приложения” и по-точно полетата, в които се попълва адрес на територията на страната. Когато е попълнено полето „ж.к.” задължително трябва да се попълнени полетата бл., вх.,ет. и ап. (ако не разполагате с данни за тях може да попълните символ . (точка) или – (тире). Когато е попълнено полето „ул.” задължително се попълват данни и в полето „№”.

При опит да кликна върху табовете „Обявени актове”, „Дело” и т.н системата не реагира.

Използвате по-висока версия от Internet Explorer 8 и не сте извършили автоматично настройките за съвместимост. Необходимо е от менюто „Tools” да изберете опция „Compаtibility view settings” и да добавите www.brra.bg.

Невъзможност за попълване на данни за две и повече юридически лица в поле № 537 и поле №538 на заявление Б7 по електронен път

При попълване на електронно заявление и заявяване на данни за две и повече юридически лица в поле № 537 и поле № 538, следва към заявлението Б7 да приложите „обяснителна записка“, свободен текст, в която да посочите, че е необходимо в съответните полета да фигурира повече от едно лице, така както сте декларирали и в декларацията по чл. 63, ал.4 от ЗМИП. Така представеното заявление , ще се счита за коректно попълнено.

Оттегляне на пълномощно

Оттеглянето на пълномощното е едностранно волеизявление от упълномощителя, с което се изразява воля да се прекрати за в бъдеще учредената представителна власт чрез упълномощаването. За да постигне целения ефект едностранното волеизявление за оттегляне на дадено пълномощно, трябва безусловно да е стигнало до упълномощеното лице (Решение № 1939 от 10.12.2002 г. по гр. д. № 2564/2001 г., г. к., ІV г. о. на ВКС).

В Търговския закон и други нормативни актове са посочени обстоятелства, които подлежат на вписване и актовете, които подлежат на обявяване в търговския регистър. Оттеглянето на пълномощно не е обстоятелство, подлежащо на вписване, както и не е сред актовете, които подлежат на обявяване в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Предприемането на действия за уведомяване на упълномощено лице, че са прекратени правата, дадени с пълномощно за представителство пред търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел не е от компетентността на Агенция по вписванията. Съгласно действащата нормативна уредба Агенция по вписванията не е орган, който да указва и следи какви действия са предприети от упълномощеното лице. Осъществяването на правомощията на агенцията във връзка с функционирането на търговския регистър регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел не включва контрол върху действията на упълномощено лице.

Ръководство за потребителите на услуги на регистъра на ЮЛНЦ

Търговският регистър и регистърът на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ) е обща електронна база данни, съдържаща обстоятелствата, вписани по силата на закон, и актовете, обявени по силата на закон, за търговците и клоновете на чуждестранни търговци, юридическите лица с нестопанска цел и клоновете на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел. Всеки търговец и всяко юридическо лице с нестопанска цел са длъжни да поискат да бъдат вписани в търговския регистър, съответно в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, като заявят подлежащите на вписване обстоятелства. Юридическите лица с нестопанска цел следва да заявят за вписване обстоятелствата в едномесечен срок от деня на възникването им.

Подлежащите на вписване основни обстоятелства относно сдружение се посочват в заявление съгласно приложение по образец А 15 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ. Образецът на заявлението е достъпен на електронен адрес: https://portal.registryagency.bg/document-template-cr.

Заявления за вписване на обстоятелства относно сдружение по образец А15 - основни обстоятелства, Б-2 - клон, Б-6 - ликвидация , Г-1 - обявяване на актове, Г-2 - обявяване на годишни финансови отчети и доклади, Г-З - обявяване на декларация за липса на дейност, В-2-5 и В-2-6 за преобразуване на юридически лица с нестопанска цел се подават:

на хартиен носител, в която и да е териториална служба на Агенция по вписванията;
по електронен път при спазване на условията и реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

Заявител:

Когато заявлението се подава по електронен път следва да е подписано с електронен подпис на заявителя – законен представител на юридическото лице с нестопанска цел или на адвокат с изрично писмено пълномощно.

Заявлението не може да бъде подавано от пълномощник, освен в случаите, когато законови разпоредби допускат това: съставителя на финансовия отчет – с нотариално заверено пълномощно. Други лица в предвидените от закона случай, оправомощени да заявяват за вписване обстоятелства относно юридическите лица с нестопанска цел са ликвидатор, синдик.

Заявлението може да се подава на хартиен носител от приносител с изрично писмено пълномощно. В този случай заявлението следва да бъдат с нотариална заверка на подписа на подписалия го законен представител на сдружението, респективно на упълномощения адвокат. Допустими файлови формати на документи, подавани по електронен път:

pdf (Adobe Portable Document Format) doc (Windows Document Format), sxw (Open Office Standardized Document), txt (ASCII 7-битов формат, unicode формат, кодиран в 8-битово UTF-8 или CP1251 представяне), rtf (Rich Text Format), jpg, jpeg (JPEG JFIF растерни графични файлове), j2k, jpx, jp2 (JPEG 2000 JP2 или JPX растерни графични файлове), png (PNG растерни графични файлове), giff, tiff (Tagged Image File Format rev. 6.0 растерни графични файлове), както и в други стандартизирани формати, определени от изпълнителния директор на агенцията.

Заявление А 15 за първоначална регистрация на сдружение се попълва по следния начин:

1. Група „Идентификация” — не се попълва при първоначална регистрация;

2. Група „Уточнение относно заявлението":

поле „Допълнително заявление” отбелязва се „няма", освен ако е налице необходимост да се добави друго заявление (в случая - за допълнителни заявители, които представляват сдружението заедно (31). Полето не се попълва при подаване на заявлението по електронен път
поле „Вид на вписването” — отбелязва се „Първоначално вписване“ ;

3. група “Данни за заявителя” със следните полета:

поле ”Име", в което се посочва името на заявителя; поле ”ЕГН/ЛНЧ”, в което се посочва единният граждански номер (ЕГН) или личният номер на чужденец (ЛНЧ) на заявителя;
поле ”Място на раждане”, в което се посочват населеното място и държавата, където заявителят е роден, когато заявителят няма ЕГН или ЛНЧ;
поле ”Постоянен адрес“, в което се посочват държавата, населеното място, пощенският код, областта, общината, районът, жилищният комплекс, улицата, номерът на сградата, номерът на входа, номерът на етажа и номерът на апартамента, където е постоянният адрес на заявителя, когато заявителят няма ЕГН или ЛНЧ;
поле ”Качество на заявителя” за отбелязване едно от следните качества на заявителя, които при първоначална регистрация са: ”лице, представляващо сдружението“ или ”адвокат с изрично пълномощно”.

Ако има две или повече лица, които представляват сдружението заедно — в следващите полета се посочват и техните данни.

4.група ”Основни обстоятелства” със следните полета:

поле № 2 ”Наименование", в което се посочва наименованието с включено означение, че юридическото лице с нестопанска цел е сдружение;
поле № 4 “Изписване на чужд език”, в което се посочва начинът, по който наименование се изписва на латиница; попълването на това поле не е задължително;

поле № 6в „Средства за постигане на целите", в което се посочва с какви средства ще бъдат постигнати целите;

поле № 6г „Предмет на допълнителна стопанска дейност", в което се посочва предмет на допълнителна стопанска дейност, ако такъв е предвиден в устава;

поле № 10а ”Представляващи”, в което се посочват имената, ЕГН/ЛНЧ и длъжностите на представляващите;
поле № 11 “Начин на представляване”, в което се отбелязва начинът на представляване (”заедно”, ”поотделно” или “по друг начин”, като в този случай се посочва по какъв друг начин се осъществява); това поле не се попълва, когато сдружението се представлява само от едно лице;
поле № 12г „Органи”, в което се посочват наименованията на органите на сдружението, предвидени в устава;
поле № 12д „Органи на управление”, в което се посочва наименованието на органа на управление, датата на изтичането на мандата му или описание на начина, по който той се определя, както и имената, ЕГН/ЛНЧ и държава, съответно фирмата/наименованието и ЕИК/кодът по БУЛСТАТ, държава, чуждестранно ЮЛ (ако има такова) на членовете му.

Управлението на сдружението се осъществява от предвидени в закона органи на сдружението, които са минимум два – Общо събрание, което е върховният орган и Управителен съвет или управител, който е управителен орган. Правомощията на Общото събрание са регламентирани в чл.25, ал. 1 ЗЮЛНЦ, като тези по чл.25, ал. 1, т. 1, З, 7. 9, 11 и 12 не могат да се възлагат на други органи на сдружението. Общото събрание се състои от всички членове на сдружението, освен ако в устава е предвидено друго.

Управителният съвет се състои най-малко от три лица - членове на сдружението. Юридически лица, които са членове на сдружението, могат да посочват за членове на Управителния съвет и лица, които не са членове на сдружението. Членовете на Управителния съвет се избират за срок до пет години. По решение на Общото събрание функциите на Управителен съвет могат да се изпълняват и от едно лице — управител, като тази възможност е приложима както за сдружения в частна полза, така и за сдружения в обществена полза. Правомощията на управителния съвет са уредени в чл.31 ЗЮЛНЦ.

Съгласно чл.18, ал.1, т.3 от ЗЮЛНЦ в регистъра на ЮЛНЦ подлежат на вписване органите, имената на членовете на управителния орган, имената и длъжностите на лицата, представляващи юридическото лице с нестопанска цел. Допълнителни или помощни органи се заявяват за вписване само като вид „органи“ (поле 12г от заявление А15), ако са предвидени в устава с разписани функции, свързани с дейността на сдружението или дейността на задължителните органи. Имената на лицата от съставите на допълнителните или помощни органи не са обстоятелства, които подлежат на вписване, съгласно разпоредбата на чл. 18, ал.1, т.3 от ЗЮЛНЦ. Вписват се единствено имената на представляващите юридическото лице с нестопанска цел и имената на лицата, които формират предвидения в устава управителен орган. Имената на лицата, които формират общото събрание, както и имената на лицата от съставите на допълнителни или помощни органи не подлежат на вписване.

поле № 16в ”Срок на ЮЛНЦ”, в което се посочва датата, на която изтича срокът, за който е учредено сдружението, или се описва начинът, по който той се определя, ако в устава е уговорен срок;
поле № 17 ”Специални условия”, в което се посочват условията във връзка с учредяването, съществуването и прекратяването на сдружението;
поле № 17а “Определено за извършване на дейност в обществена полза”, в което се отбелязва, че сдружението ще осъществява дейност в обществена полза;
поле № 17г ”Определено за извършване на дейност в частна полза", в което се отбелязва, че сдружението ще осъществява дейност в частна полза;
поле № 25б „Общ размер на първоначалните имуществени вноски”, в което се посочва общият размер на първоначалните имуществени вноски, ако такива са предвидени.

5. група "Адрес на електронна поща за изпращане на указания и връчване на отказ по чл. 24 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и/или адрес на територията на страната за връчване на отказ" със следните полета:

поле "Съгласие за получаване на отказ/указание по електронен път" за отбелязване съгласието или несъгласието на заявителя за получаване по електронен път на постановен отказ и дадени указания по заявлението;
поле "Адрес на електронна поща", в което се посочва адресът на електронната поща за изпращане на указания и връчване на отказ, ако заявителят е заявил съгласие за получаването им по електронен път;
поле "Адрес на територията на страната за връчване на отказ по чл. 24 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел", в което се посочват името, съответно фирмата/наименованието на адресата, държавата, населеното място, пощенският код, областта, общината, районът, жилищният комплекс, улицата, номерът на сградата, номерът на входа, номерът на етажа и номерът на апартамента или офиса; полето се попълва, когато не е заявено съгласие за получаване на отказ по електронен път и заявителят желае да получи отказа на адрес, различен от адреса на управление на сдружението;

група ”Приложения” със следните полета:

поле ”Номер на предходно заявление”, в което се посочва входящият номер на заявлението, по което е постановен отказ и от което ще се ползват вече представени документи. При отказ за извършване на исканото вписване, заличаване или обявяване заявителят може да подаде ново заявление за вписване, съответно заличаване, на същото обстоятелство или за обявяване на същия акт. Новото заявление се разглежда по реда на постъпването му. При подаване на новото заявление заявителят може да се ползва от представени вече документи, приложени към заявлението, по което е постановен отказ, като посочи номера на заявлението и вида на документите. В тези случаи заявителят представя и нова декларация по чл. 13, ал. 4, както и заплаща нова държавна такса.
поле ”Описание” за отбелязване на приложените към заявлението документи и на документите, които ще се ползват от предходно заявление.

група „Регистрация по избор на основание чл. 100, ал. 5 от Закона за данък върху добавената стойност” с единствено поле за заявяване на регистрация по чл. 100, ал 1 и 2 от Закона за данък върху добавената стойност, което може да се попълва само при заявяване на първоначална регистрация по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Попълването на това поле не е задължително.
група ”Подпис” с единствено поле за подпис на заявителя. При подаване на заявлението по електронен път, това поле не се попълва.

Към заявлението А15 за първоначална регистрация на сдружение се прилагат следните документи:

уставът;
препис от устава, в който личните данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени;
решението за учредяване на сдружението, подписано от ръководещия заседанието и лицето, изготвило протокола, и списък на учредителите със саморъчен подпис на всяко лице;
препис от решението за учредяване на сдружението, в който личните данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени;
документът, установяващ съществуването на юридическо лице - учредител, и удостоверяващ лицата, които го представляват по националния му закон (само за юридическо лице - учредител, което не е учредено по българското право или не е вписано в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел);

решението на съответния орган на юридическо лице - учредител, за участие в сдружение;
решението на съответния орган на юридическо лице - учредител, за определяне на представител в органите на сдружението;
решението на учредителите за избор на управителен орган на сдружението;
решението на учредителите или на съответния орган на сдружението за избор на представляващ/и;
образци от подписите на лицата, които представляват сдружението;
доказателства за извършените първоначални имуществени вноски, ако такива са предвидени;
декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ за истинността на заявените за вписване обстоятелства или приемането на представените за обявяване актове от законния представител на сдружението;
документ за внесена държавна такса по сметката на ТРРЮЛНЦ;
изрично писмено пълномощно в полза на заявителя — адвокат;
другите документи, предвидени със закон;

в случай че заявлението се подава на гише от пълномощник, към него се представят декларация, че заявлението и приложените към него документи са представени от заявителя (по чл. 13, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ) и изрично писмено пълномощно;

Заявление А15 за промяна на вписани обстоятелства по делото на вече регистрирано в регистъра на ЮЛНЦ сдружение се попълва по начин, аналогичен на попълването на заявлението за първоначална регистрация при съобразяване на следното:

1.В група ”Идентификация” с единствено поле № 1 ”ЕИК и наименование” се посочват единният идентификационен код на сдружението, по чиято партида се иска вписване, заличаване или обявяване и наименованието на сдружението; при заявяване промяна на наименованието, се посочва вече вписаното наименование.

2.Група ”Уточнение относно заявлението” със следните полета:

поле ”Допълнително заявление” отбелязва се наличието или липсата на допълнително заявление; когато има допълнително заявление се отбелязва съответният образец; полето не се попълва при подаване на заявлението по електронен път;
поле ”Вид на вписването“ - отбелязва се промяна в обстоятелствата;

3. Когато се заявява заличаване на вписано обстоятелство, в образеца на заявлението срещу съответното поле се отбелязва ”Заличаване”.

4.Променените обстоятелства се посочват на съответните места в заявлението, а полетата, които се отнасят за обстоятелства, които не се променят, не се попълват. Когато се заявяват за вписване едновременно обстоятелства за заличаване и обстоятелства за вписване по едно основно поле, следва да се посочат първо обстоятелствата, които подлежат на заличаване със съответно отбелязване в полето за заличаване, след което се посочват обстоятелствата, чието вписване се заявява.

5.Ако мястото в някои групи или полета не е достатъчно, към заявлението се прилага допълнително заявление по образец А 15, в което са попълнени съответните полета.

6.Когато заявителите са повече от едно лице, групи „Данни за заявителя“ и ”Подпис” се попълват за всеки един от тях, а в случаите, когато мястото за попълване на заявителите в образеца не достига, се прилага допълнително приложение 31.

Към заявлението А15 за промяна на вписани обстоятелства по делото на сдружение се прилагат:

решението на общото събрание за промени в подлежащи на вписване обстоятелства, подписано от ръководещия заседанието и лицето, изготвило протокола;
решението на управителния орган за промени в подлежащи на вписване обстоятелства, подписано от присъствалите на заседанието членове, респективно с удостоверено от председателстващия заседанието присъствие по реда на чл. 32, ал. 3 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел;
препис от решението за промени в подлежащи на вписване обстоятелства, в който личните данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени;
уставът, съдържащ промените, заверен от представляващия сдружението;
препис от устава, съдържащ промените, заверен от представляващия сдружението, в който личните данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени;

списъкът на присъствалите на общото събрание членове на сдружението (пълномощници) с подпис на всяко лице; ако на общото събрание са присъствали пълномощници - доказателства за представителната власт на пълномощниците;
актуален списък на членовете на сдружението към датата на свикване на общото събрание, заверен от представляващия;

поканата за свикване на общото събрание и доказателствата за спазване на предвидения в устава на сдружението ред и срокове за свикване на общо събрание (с изключение на случаите, когато поканата е обявена в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел);

декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ за истинността на заявените за вписване обстоятелства или приемането на представените за обявяване актове от законния представител на сдружението;
документ за внесена държавна такса по сметката на ТРРЮЛНЦ;
изрично писмено пълномощно в полза на заявителя – адвокат;
другите документи, предвидени със закон;
в случай че заявлението се подава на гише от пълномощник, към него се представят декларация, че заявлението и приложените към него документи са представени от заявителя (по чл. 13, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ) и изрично писмено пълномощно;

Разглеждане на заявление по образец А15

Заявлението се разпределя от информационната система на ТРРЮЛНЦ по реда на постъпването му на длъжностно лице по регистрацията на случаен принцип.

Длъжностното лице по регистрацията извършва проверката по чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ.

Вписване

Длъжностното лице по регистрацията извършва вписване, когато са налице предвидените в чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ изисквания. Вписване на първоначална регистрация се извършва до края на следващия работен ден, а промяната на обстоятелствата — незабавно след изтичане на три работни дни от постъпване на заявлението в ТРРЮЛНЦ.

Указания

Когато към заявлението не са приложени всички документи, които се изискват по закон или не е платена дължимата държавна такса, длъжностното лице по регистрацията дава указания на заявителя за отстраняване на нередовността. Указанията се оповестяват по електронната партида на сдружението, а когато е подадено заявление за първоначална регистрация - на електронната страница на агенцията, не по-късно от следващия работен ден от постъпването на заявлението в регистъра. В случаите, когато заявителят е посочил електронна поща, указанията се изпращат и на нея. До изтичане на 3 работни дни от подаване на заявление А 15 заявителят може да изпълни дадените указания като представи съответните документи със заявление по образец Ж 1.

Отказ

Длъжностното лице по регистрацията постановява мотивиран отказ, когато не е налице някое от предвидените в чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ изисквания, липсва основание за даване на указания по чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ или указанията не са изпълнени в предвидения законов срок.

Жалбата срещу отказ на длъжностно лице по регистрацията се разглежда от окръжния съд по седалището на търговеца или юридическото лице с нестопанска цел в състав от един съдия в закрито заседание по реда на глава двадесет и първа "Обжалване на определенията" от Гражданския процесуален кодекс. Решението на съда подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя и на агенцията пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно. При отмяна на отказа съдът постановява решение, с което дава задължителни указания на Агенцията да извърши исканото вписване, заличаване или обявяване. Съдът изпраща решението на Агенцията служебно по реда на чл. 14 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Приложимата нормативна уредба, регламентираща регистрацията и вписването на промени по делото на ЮЛНЦ е следната:

Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (Загл. изм. — ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 1.01.2018 г.);
Закон за юридическите лица с нестопанска цел;
Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (Загл. изм. - ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.);
Тарифа за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията;
Закон за електронното управление;
Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги

(Загл. изм. - ДВ, бр. 85 от 2017 г.).

Държавна такса

За вписване на обстоятелства относно сдружение съгласно "Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията" се дължат следните такси:

При подаване на заявление на хартиен носител:

за първоначално вписване - 50 лв.;

за промяна на вписани обстоятелства - 30 лв.

При подаване на заявление по електронен път:

за първоначално вписване – 25лв.;

за промяна на вписани обстоятелства - 15 лв.

Услугата може да бъде заплатена по един от следните начини:

На гише в звено за административно обслужване с банкова карта;
По банков път;
По електронен път.

Таксата се заплаща по транзитна банкова сметка на ТРРЮЛНЦ

BG36 CREX 9260 3114 5494 01

*Забележка

По отношение на представянето в регистърното производство на преписи от документи, в които личните данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени следва да се има предвид следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ обстоятелствата и актовете се обявяват без информацията, представляваща лични данни по смисъла на чл. 4, пар. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните), с изключение на информацията, за която със закон се изисква да бъде обявена.

Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ „когато в заявлението или в приложените към него документи са посочени лични данни, които не се изискват по закон, се смята, че предоставилите ги лица са дали съгласието си за тяхното обработване от агенцията и за предоставянето на публичен достъп до тях. Лични данни, които не се изискват по закон са: ЕГН/ЛНЧ/дата на раждане, данни за документ за самоличност, постоянен адрес, място на раждане и др.

Документи, в които се съдържат и лични данни, които не се изискват по закон, се обявяват в регистъра след указания за предоставяне на заверен от заявителя по чл. 13, ал. б от ЗТРРЮЛНЦ препис със заличени лични данни, които не се изискват по закон. Неизпълнението на указанията, не следва да е основание за отказ за обявяване на акта, тъй като на заявителя е предоставена възможност да представи акта със заличени лични данни, но той не се е възползвал от нея.

Принципни позиции в регистърното производство относно сдружения с нестопанска цел

Настоящите принципни позиции са приложими в процеса по разглеждане и произнасяне по заявления за вписване на първоначална регистрация, вписване и заличаване на обстоятелства и обявяване на актове относно сдружения с нестопанска цел в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (РЮЛНЦ).

ЦЕЛ

Настоящите принципни позиции имат за цел:

1. Подпомагане дейността на длъжностните лица по регистрацията (ДЛР) при разглеждането и произнасянето им по заявления за първоначална регистрация, вписване и заличаване на обстоятелства и обявяване на актове в РЮЛНЦ.

2. Установяване на единни правила и критерии при разглеждането и произнасянето по заявления за първоначална регистрация, вписване и заличаване на обстоятелства и обявяване на актове в РЮЛНЦ.

3. Установяване на предвидимост, сигурност и прилагане на еднакви критерии при равни условия по закон за потребителите на РЮЛНЦ.

4. Повишаване авторитета и доверието в Агенция по вписванията.

ИЗТОЧНИЦИ

При разработката на настоящите принципни позиции е извършен анализ на нормативните актове, регламентиращи регистрацията на юридическите лица с нестопанска цел, изследвана е както практиката на длъжностните лица по регистрацията, така и съдебната практика.

За разработване на указанията са ползвани становища на представители на академичните среди, както и информацията, публикувана на официалната електронна страница на „Български център за нестопанско право“ (БЦНП).

ПРЕАМБЮЛ

Юридическите лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) имат ключова роля за насърчаване на активността и отговорността на гражданите. Сдруженията с нестопанска цел дават възможност гражданите да участват активно в обществения живот, да развиват различни социални инициативи, да защитават интереси на различни лица, професионални или други общности и да защитават обществено значими каузи. Те са изключително важен партньор на държавната и местните власти, дават възможност на различни групи в обществото да изразяват своите позиции публично, като влияят върху формирането на политики, засягащи пряко техните интереси и подпомагат институциите да вземат информирани решения. ЮЛНЦ имат големи постижения за развитието на българското общество в исторически план, в резултат на които се изграждат културните, образователни, социални и политически устои на нацията ни. Гражданските организации работят за създаване на активно гражданско общество, защитават гражданските права, участват активно при изработване на политики и закони и тяхното прилагане и съдействат за широко включване на гражданите в този процес. Организациите работят в среда, в която се прилагат европейските принципи на партньорство и добро управление и имат принос за демократичното функциониране на обществото.

Правото на сдружаване е регламентирано в чл. 11 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г. - ДВ, бр. 66 от 1992 г. в сила за Република България от 7 септември 1992 г., допълнена с Протокол № 2 от 06.05.1963 г., изменена с Протокол № 3 от 06.05.1963 г., Протокол № 5 от 20.01.1966 г., Протокол № 8 от 19.03.1985 г., Обн. ДВ. бр.80 от 2 Октомври 1992г., изм. ДВ. бр.137 от 20 Ноември 1998г., попр. ДВ. бр.97 от 9 Ноември 1999г., изм. ДВ. бр.38 от 21 Май 2010 г.

Съгласно чл. 11 от ЕКПЧ, всеки има право на свобода на мирните събрания и на свободно сдружаване, включително правото да образува и членува в професионални съюзи за защита на своите интереси. Упражняването на това право не подлежи на никакви ограничения, освен на тези, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната или обществената сигурност, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала или на правата и свободите на другите.

Правото на сдружаване е включвано, както в групата на политическите права и свободи (чл. 44 от Конституцията на Република България), така и към личните права. Гражданите могат да образуват сдружения с позволени цели и средства и да определят свободно предмета на сдружаване, без да е необходимо предварително разрешение от държавен орган. Недопустимо е да се създава законодателство, което благоприятства конкретно сдружение за сметка на други съществуващи или предстоящи, защото то противоречи на конституционно очертаните предели на правото на сдружаване. Ограничения на правото на сдружаване са предвидени в чл. 44, ал. 2 от Конституцията на Република България и те показват, че в определени случаи може да се наложи на държавата да навлезе в сферата на доброволно организираните формации. При всяко приложение на тези ограничения, следва да се изхожда от принципа за „необходимост на ограниченията в едно демократично общество” и от принципа за „пропорционалност на преследваната от закона цел”.

В Конституцията на Република България от 1991 г. изрично се разграничават сдруженията на гражданите от политическите партии. Партиите съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите. Няма законова пречка ЮЛНЦ да се включват в демонстрации, дискусии, предложения за промени на законодателство, включване в обществено-политически дебати и др., които не са част от политическата дейност.

Учредители

Учредители на юридическо лице с нестопанска цел могат да бъдат български и чуждестранни юридически и дееспособни физически лица. Сдружение в частна полза се учредява от три или повече лица, които се обединяват за осъществяване на дейност с нестопанска цел. Сдружение, което е определено за извършване на общественополезна дейност, се учредява от най-малко 7 дееспособни физически лица или 3 юридически лица.

Учредяване на сдружение

За учредяване на сдружение е необходимо да се проведе учредително събрание. Решението за учредяване на сдружение се взема със съгласието на всички учредители и следва да бъде подписано от ръководещия заседанието и лицето, изготвило протокола, като към него се прилага и списък на учредителите със саморъчен подпис на всяко лице.

Съгласно чл. 20 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, учредителите приемат устав с единодушие. Разпоредбата на чл. 33п, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ предвижда, че към заявлението се прилага уставът.

Въпросът дали уставът следва да бъде подписан от всички учредители е дискусионен в теорията и съдебната практика.

Според едното тълкуване (Решение от 13.09.2016 г. по фирмено дело № 25/2016 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол), уставът по своята правна същност е многостранна правна сделка, инкорпорираща съвпадащите волеизявления на учредителите, която урежда вътрешните отношения от организационен, имуществен и неимуществен характер. Подписите на учредителите под документа имат удостоверително значение за изразеното волеизявление. Уставът може да породи права и задължения само за лицата, които са го подписали при учредяването. Предвид изложеното, уставът следва да бъде подписан от всички учредители на сдружението.

Според другото тълкуване (Решение № 2318 от 27.09.2018 г. по т. д. № 4102/2018 г. на Апелативен съд – София), липсва изискване в ЗТРРЮЛНЦ, Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ или ЗЮЛНЦ самият устав да бъде подписан от всички учредители, а и същият следва да се счита за част/приложение от самия протокол, обективиращ задължение за приемането му.

Агенция по вписванията отправя препоръка уставът на сдружението да бъде подписан от всички учредители.

Устав на сдружение

Чл. 20 от ЗЮЛНЦ регламентира минимално необходимото законово съдържание на устава:

1. наименованието;

2. седалището;

3. целите и средствата за тяхното постигане;

4. определянето вида на дейност съгласно чл. 2;

5. предмета на допълнителната стопанска дейност;

6. органите на управление;

7. клоновете;

8. правомощията на органите на сдружението;

9. правилата относно начина на представляване на сдружението;

10. правилата относно възникването и прекратяването на членството, както и реда за уреждане на имуществените отношения при прекратяване на членството;

11. срока, за който е учредено сдружението;

12. реда за определяне на размера и начина на внасяне на имуществените вноски;

13. начина на разпределение на останалото имущество след удовлетворяването на кредиторите.

Тълкуването на устава на сдружение не трябва да противоречи на неговата действителна формулировка.

Цели на сдружението

Всяко сдружение с нестопанска цел се създава за постигане на определена цел. Целта дава отговор на въпроса какво се преследва със създаването на съответното сдружение и оправдава съществуването му. Целта задължително се посочва в устава и има значение с оглед определяне на статута на сдружението.

Съгласно действащата нормативна уредба законодателят допуска ЮЛНЦ в частна полза да преследва каквато и да е конкретна нестопанска цел. Ограничение е предвидено в чл. 12, ал. 2 от Конституцията на Република България съгласно който сдруженията на гражданите, включително синдикалните, не могат да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщи само на политическите партии. Не следва в уставите на сдружения в частна полза да се включват и цели, свързани с обществени отношения, които са предмет на регулиране на отделни закони (например Закон за вероизповеданията).

В чл. 38, ал. 1 от ЗЮЛНЦ законодателят изброява някои конкретни видове нестопанска цел, за да зададе параметрите, в които едно юридическо лице с нестопанска цел би могло да се самоопредели като организация за осъществяване на дейност в обществена полза. Съгласно цитираната разпоредба, нестопанската цел се разглежда като родово понятие на цели, свързани с развитието и утвърждаването на гражданското общество, гражданското участие и доброто управление; развитието и утвърждаването на духовните ценности, здравеопазването, образованието, науката, културата, техниката, технологиите или физическата култура; подкрепа за деца, за хора с увреждания и за лица и общности в риск от социално изключване; защитата на човешките права или на околната среда, като най-накрая се допуска и че и други цели може да станат релевантни – стига да са определени със закон.

Според чл. 11, ал. 2 от ЕКПЧ, упражняването на правото на свободно сдружаване не подлежи на никакви ограничения, освен на тези, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната или обществената сигурност, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Това не изключва въвеждането на законни ограничения върху упражняването на тези права от служещите във въоръжените сили, полицията или държавната администрация. Съгласно чл. 12, ал. 2 от Конституцията на Република България, сдруженията на гражданите, включително синдикалните, не могат да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщи само на политическите партии. Съгласно чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България, гражданите могат свободно да се сдружават. Забраняват се организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури, или се стремят да постигнат целите си чрез насилие. Съгласно чл. 57, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България, основните права на гражданите са неотменими, като не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други. Оценката на съвместимостта на целите на сдружение с Конституцията и националното законодателство следва да се прави, спазвайки посочените по-горе разпоредби.

Средства на сдружението

Средствата за постигане на целите на сдружението са част от задължителното съдържание на устава. Те представляват различните начини, по които се постигат целите. В действащото законодателство е възприет принципа за свобода при избор на средства за постигане на целите (чл.3, ал.1 ЗЮЛНЦ), като ограничения в средствата могат да се определят само със закон.

Вид на дейност на сдружението

Разпоредбата на чл. 20, т. 4 от ЗЮЛНЦ предвижда, че уставът следва да съдържа определяне вида на дейност на сдружението съгласно чл. 2 – за осъществяване на дейност в обществена или в частна полза.

Предмет на допълнителна стопанска дейност

Съгласно чл. 3, ал. 4 от ЗЮЛНЦ, предметът на стопанската дейност се определя в устава или учредителния акт на юридическото лице с нестопанска цел. При определянето ѝ следва да се спазва разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от ЗЮЛНЦ, съгласно която юридическите лица с нестопанска цел могат да извършват допълнителна стопанска дейност само ако е свързана с предмета на основната дейност, за която са регистрирани, и като използват прихода за постигане на определените в устава или учредителния акт цели. В случай че дадено сдружение не възнамерява да извършва допълнителна стопанска дейност, същото не следва да включва в своя устав информация за допълнителна стопанска дейност, нито да заявява за вписване в ТРРЮЛНЦ предмет на допълнителна стопанска дейност.

Органи на управление и техните правомощия

Управлението на сдружението се осъществява от предвидени в закона органи – общото събрание (върховен орган) и управителният съвет (управителен орган).

Правомощията на общото събрание са регламентирани в чл.25, ал.1 от ЗЮЛНЦ, като тези по чл.25, ал.1, т. 1, 3, 7, 9, 11 и 12 не могат да се възлагат на други органи на сдружението.

Управителният съвет се състои най-малко от три лица - членове на сдружението. Юридически лица, които са членове на сдружението, могат да посочват за членове на управителния съвет и лица, които не са членове на сдружението. Членовете на управителния съвет се избират за срок до пет години. По решение на общото събрание функциите на управителен съвет могат да се изпълняват и от едно лице – управител, като тази възможност е приложима както за сдружения в частна полза, така и за сдружения в обществена полза. Правомощията на управителния съвет са уредени в чл.31 от ЗЮЛНЦ.

Агенция по вписванията обръща внимание, че в практиката се наблюдават следните пропуски в уставите на сдруженията:

1. Уставът не съдържа реда за уреждане на имуществените отношения при прекратяване на членството.

2. Уставът не съдържа реда за определяне на размера и начина на внасяне на имуществените вноски.

3. Уставът не урежда начина на разпределение на останалото имущество след удовлетворяването на кредиторите. По отношение на сдруженията в обществена полза в някои случаи уставът противоречи на Глава трета от ЗЮЛНЦ, тъй като се предвижда имуществото, останало след удовлетворението на кредиторите, да се разпределя между членовете. С оглед определянето на сдружението за общественополезна дейност, неговият устав следва да отговаря на изискванията по чл. 37-44 ЗЮЛНЦ. Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗЮЛНЦ при ликвидация имущество не може да се прехвърля по какъвто и да е начин на учредители, настоящи и бивши членове, както и на останалите лица, посочени в същата алинея, а съгласно чл. 44, ал. 1 допустимо е в устава да се предвиди ред за разпределяне на останалото след ликвидацията имущество. При тълкуване на двете разпоредби във взаимната им връзка се налага извод, че макар и да е допустимо учредителите или членовете на сдружението да определят в устава начина на разпределяне на останалото след ликвидацията имущество, то свободата в тази насока е ограничена от забрана това имущество да бъде придобивано от тях самите. Без значение е, че двете разпоредби при пръв прочит уреждат различни етапи на процеса на ликвидация (преди, съответно след момента на удовлетворяване на кредиторите) и би могло да се поддържа, че забраната по чл. 43, ал. 2 се прилага само до момента, в който бъдат удовлетворени всички кредитори. За провеждането на такова разграничение не съществува разумно основание, напротив, недвусмисленият текст на ал. 2 на чл. 43 ясно сочи на целта на закона да не се допуска "по какъвто и да е начин" имущество на прекратеното юридическо лице да се придобива от посочените в текста лица. Допълнителен аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗЮЛНЦ, установяваща ограничение на кръга на възможните дейности на юридическите лица с нестопанска цел за обществена полза и същевременно ограничаваща и възможните начини на разходване на тяхното имущество само за реализирането на тези дейности. Също така следва да се съобрази липсата на подобна забрана в чл. 15 ЗЮЛНЦ по отношение на организациите за осъществяване на дейност в частна полза.

4. В случаите в които в устава е предвиден друг ред за свикване на общо събрание, различен от обявяване на поканата за свикване на общо събрание в ТРРЮЛНЦ, в устава не се съдържа достатъчно точна регламентация какъв е периодът между получаване на поканата или свеждането ѝ до знанието на членовете на сдружението и датата на заседанието на общото събрание.